Home МИСТЕРИИ ТАЙНИТЕ НА ПИРАМИДИТЕ И СФИНКСА
ТАЙНИТЕ НА ПИРАМИДИТЕ И СФИНКСА

ТАЙНИТЕ НА ПИРАМИДИТЕ И СФИНКСА

131
0

ДЖОСЕР, ХЕОПС, СФИНКСЪТ…

Eгипетските пирамиди! Забулени в тайни, изправят през вековете величествена снага, надживявайки владетели, царства и цели цивилизации. Сигурно е вярно, че боговете се боят от времето, а времето се бои от пирамидите. При споменаването им, в съзнанието ни неволно изниква иделната форма на Хеопсовата пирамида в Гиза. Всъщност такава е формата на монументалните гробници, създадени в по-късната история на Египет. Преди това те са имали стъпаловидна форма. Най-величествен представител на този вид строежи е пирамидата на фараона Джосер. Архитект на тази пирамида е загадъчният Имхотеп, който я издигнал върху намиращата се на това място гробница на предшественика на Джосер, неговия брат Санахт, който е считан за основател на третата династия. Смята се, че съхранената до наши дни шестстепенна пирамида на Джосер, някога облицована с блокове идеално полиран варовик, била всъщност сърцевината на огромен комплекс. Първоначалната площ, върху която се разполагала пирамидата, била 125х115 метра, а височината и била 61 метра. Благодарение на грабителите през вековете, в момента от великолепната облицовка не е останало почти нищо.

Хеопсовата пирамида

Но не пирамидата на Джосер, а тази на Хеопс/Хуфу (около 2590-2568 г. пр. Хр.), благодарение на величествения вид и съвършаните си форми, е призната за едно от седемте чудеса на света. Тя е последното от седемте чудеса, останало непоклатимо през вековете. Тази пирамида е призната за истински шедьовър на инжинерното изкуство. Предполага се, че теглото й е около 6,3 милиона тона. За построяването й са били необходими близо 2,3 милиона каменни блока, подредени в 203 реда, без спойващ разтвор помежду им. Всеки от тези блокове тежи средно по 2,5 тона. Днес, пирамидата е висока 138 метра (първоначалната й височина била 146,6 метра). В строежа са участвали повече от 100,000 работници в продължение на около 30 години. Пирамидата е уникална и с изключителната точност на ориентацията й по отношение на четирите посоки на света. Грешката е нищожна величина – 0,015% (!). За постигането на подобна точност днес е необходимо използването на лазерни теодолити, абсолютно точни топографски карти и армия инженери и астрономи. Но как е постигнато това тогава? И кому в древността е била необходима такава точност? Смята се, че древните строители са искали да зашифроват някои фундаментални числови стойности, за което е необходима абсолютна точност. Например отношението на дължината на основата към височината й, разделено на две, дава числото “пи” с точност до шестия знак(!) Впечатляващо, нали? Но освен със зашифрованите тайни, пирамидата поразява и с величествеността си.

Американският инженер Реймънд Манерс, в статия, публикувана през ноември 1996 год., обръща внимание на една подробност – блестящите повърхности на пирамидата. Първоначално, тя била облицована със слой, състоящ се от 144,000 плоскости от полиран варовик, с дебелина 2,5 метра. Тази облицовка била толкова блестяща, че отблясъците й особено сутрин и по обед, се виждали от стотици километри. Удивителното е, че блоковете на облицовката прилягали толкова плътно един към друг, че фугите помежду им, не надвишавали 0,5 мм. Дори с помощта на съвременни технологии, това не може да бъде направено с по-голяма точност. А как, с какви средства е направено това тогава? През 13-ти век обаче, силно земетресение разрушило облицовката, която впоследствие била разграбена от арабите, които я използвали за строителство и възстановяване на дворците в Кайро след земетресението. Пирамидата на Хеопс е най-голямата от трите пирамиди в Гиза. Втората пирамида, която е малко по-ниска от Хеопсовата, е пирамидата на сина му Хефрен. Третата, най-малката от тях е на неговия внук Микерин. Съществуват множество версии за предназначението на пирамидите. Някои астрономи през XIX в. са смятали, че освен като гробници, те са били използвани и като обсерватории, а също така и в качеството им на слънчеви часовници. Други изследователи пък са абсолютно убедени, че пирамидите са дело на пришълци от космоса.

Хипотезата на Робърт Бюел

Интересна е хипотезата на Робърт Бюел, който наблюдавайки съзвездието Орион, случайно , забелязал, че разположението на трите звезди в съзвездието е аналогично на разположението на трите пирамиди в Гиза. (Вижте изображението в дясно.) Интересно е също така, че не само разположението им е идентично, но и яркостта на звездите в съзвездието съответства на големината на пирамидите. С помощта на компютър било реконструирано звездното небе над Великата пирамида, каквото е било през 2500 г. пр. Хр. Оказало се, че единият от южните коридори на пирамидата, бил насочен точно по направление към звездата Сириус отъждествявана с богинята Изида. Другият южен коридор бил насочен към най-долната от от трите звезди на Орион – съзвездието, което древните египтяни вярвали, че е обиталище на бога Озирис. Бюел смятал, че създателите на комплекса, състоящ се от пирамидите в Гиза и Големия Сфинкс, са имали желание да построят своеобразен “маяк”, който да предизвика бъдещите поколения да търсят истинския смисъл, заложен в проекта. Вероятно те са смятали, че разположението на монументите, предадено с помощта на “езика на звездите”, би трябвало да е понятно на всяка култура, запозната с астрономията.

Имхотеп

За автор на проекта, влючващ големите пирамиди в Гиза, се смята споменатия вече Имхотеп, втори по ранг при царуването на фараона Джосер, а също и архитект на неговата пирамида. Интервалът между царуването на Джосер и Хуфу (Хеопс) обаче, е твърде голям и на фона на средната продължителност на живота по това време – около 50 години, е странно, че Имхотеп може да бъде автор на двата проекта. Всъщност Имхотеп е една от най-загадъчните личности на древността. Бил върховен жрец и или самият той бил извънземен пришелец, или си сътрудничел с пришълците като с богове, издействайки от тях дълголетие. Между другото, гробницата на Имхотеп не е намерена до сега.

Влиянието на пирамидите

Според много съвременни учени, формата на пирамидите фокусира космическа енергия. Френският учен Жак Берже, изучаващ влиянието на различни пространствени форми върху биологични вещества, направил картонен модел на Пирамидата и установил, че в него може да се съхраняват дълго продукти, които иначе се развалят бързо. Твърде странно се държали и растенията, поставени в модела. Първоначално, те се обръщали на изток, а след това описвали полукръг, движейки се от юг на запад. А чехският изобретател Карел Драбъл, поставял всяка нощ едно и също бръснарско ножче в модел на пирамидата, което се самозаточвало до сутринта. Така той го използвал повече от 2000 пъти. Било установено също, че пирамидите влияят силно и върху електромагнитното поле. За да се проявят всички тези чудодейни влияния обаче, при изграждането на пирамидата трябва да се съблюдават съответните пропорции и да се ориентира много точно спрямо посоките на света.

Големият Сфинкс

Не по-малко тайни обгръщат и Големият Сфинкс – верният страж на пирамидите през вековете. Тайни, които не дават покой на египтолозите от цял свят. Всред тях съществуват множество противоречиви мнения относно възрастта му. Преобладаващата част са убедени, че Сфинксът е издигнат по време на IV-та династия и упорито го свързват с Хафра(Хефрен). Като доказателство за това цитират текста, изсечен върху гранитната стела, между предните лапи на монумента, който доказвал, че е издигнат от него. Всъщност стелата е поставена значително по-късно там и увековечава усилията на фараона Тутмос IV (1401-1391 г. пр. Хр.) за разчистване на Сфинкса от покриващите го пясъци. В текста на стелата Сфинксът е описан, като въплъщение на “велика магическа сила, съществувала на това място от началото на всички времена“. Въпросната стела била открита през 1817 г. от генуезкия авантюрист Джанбаиста Кавиля и вече била много повредена. За щастие, видният специалист по разчитане на древноегипетски текстове, английският филолог Томас Янг, успял да направи точно копие на това, което можело все още да се прочете. Преводът на 13-ия ред от стелата изглежда така: “… които му носим: бикове … и свежи плодове; и този, когото ние ще славим … Хаф … статуя, направена в името на Атум-Хор_ем_Акет …“. Предполагайки, че “Хаф” е част от името Хафра, Янг добавил липсващите знаци на своя глава. В 1905 г. обаче, американският египтолог Хенри Брестед заявил, че това е грешка, базирайки твърдението си на следния факт. Във всички надписи на Древния Египет, до края на цивилизациите на фараоните, имената на царете винаги се разполагали в овална рамка. А в стелата такава рамка липсва! Всъщност, дори сричката “Хаф” да е името Хафра, това не означава, че именно той е издигнал Сфинкса. Твърде възможно е и той, както много други фараони, царували преди и след него, като Рамзес II, Тутмос IV и т.н., да е бил реставратор на Сфинкса, поглъщан непрекъснато от хищните пясъци. Основният текст в стелата разказва как веднаж фараонът Тутмос IV, когато още бил принц, заспал в сянката на Сфинкса и сънувал, че той му обещава двойната корона – на Горния и Долния Египет, ако се разпореди да разчистят пясъка и да се възстанови царствената му красота. Фараонът естествено изпълнил молбата на Сфинкса – почистил го и го реставрирал, за да се сбъдне предреченото. Но какво представлява всъщност гигантската енигматична статуя? Дължината и е 72 метра, а височината – 20 метра. Тя е изсечена от монолитен варовиков блок, изобразяващ фигура с лъвско тяло и човешка глава. И това е най-странното, защото в цялото египетско изкуство божествата се изобразяват винаги с тяло на човек и с глава на животно, но никога обратното. Кой тогава е авторът на тази монументална фигура, за която някои изследователи твърдят, че е на възраст повече от 10000 години т.е. много преди построяването на пирамидите?

Съвременни проучвания

В подкрепа на това твърдение са и проучванията на група японски изследователи, ръководени от професор Сакуджи Иошимура. През 1988 г., с помощта на ехолокатор, научният екип доказал, че материала, от който е направен Сфинкса е значително по-древен от блоковете на пирамидите. Следващото откритие било още по-сензационно. Електронната апаратура разкрила под лявата лапа на Сфинкса тесен проход, водещ към пирамидата на Хефрен. Проходът започвал на дълбочина 2 метра и продължавал надолу под наклон. Апаратурата обаче се оказала безсилна да го проследи до край. В началото на деведесетте години, независимо от японските изследователи, проучвания в района извършил и американският геофизик Томас Добецки. С помощта на много сложно оборудване, той успял да фиксира странни кухини в тялото на Сфинкса. Една от тях била твъеде голяма, с размери 9х12 метра и дълбочина 5 метра. При това имала правилна правоъгълна форма, което давало основание да се предполага, че е дело на човешки ръце. Как е била направена и какво било предназначението й, все още не е изяснено. Изобщо, твърде много тайни забулват загадъчния Сфинкс, устремил мълчаливо поглед във вечността.

Снимка: wikipedia.org             Източник: mitove-i-legendi.net

(131)